Love story in Venice

НЕ ГЛЕДАЙТЕ ТЕЗИ СНИМКИ !!!

Ако сте ядосани, нервни, бързате за някъде или целият свят ви е крив поради някаква причина. Оставете ги за по-късно, сипете си една чашка винце или каквото там ви е кеф и заповядайте!
Защото ще споделя нещо лично.

Нямах  намерение да го правя, планирах тази част да си остане в личния архив, но след като видях снимките реших , че ще бъде много егоистично да не ги покажа.

Искам да споделя  таланта на едни хора, които безкрайно уважавам. Те не са просто добри фотографи, а пример.
Пример за семейство, за партньори, за професионалисти, за домакини, за компания,…  мога да изреждам още дълго.

Повода да се случи тази фотосесия е много личен.
С моето момче сме заедно вече 20 години /двадесет!!!/
И решихме да го отпразнуваме по подобаващ начин.
Повечето хора, които ни познават сигурно очакваха това да се случи под формата на грандиозен купон /сигурно и той ще се случи 😉 /,
но аз исках да го направим по-лично и само за нас.

Какво по-хубаво от това да си кажем отново  ”ДА” и то на едно от най-романтичните места в света, ВЕНЕЦИЯ.

Беше вълшебно, незабравимо, вдъхновяващо …
и още много подобни думички, които бих изредила, но няма да ми стигнат редовете.

С това пътуване изпълнихме няколко мечти наведнъж.

Посетихме Италия за първи път, возихме се на гондола и Бони и Мариана Боневи бяха наши сватбени фотографи!

За духа на Венеция мога да разказвам дълго, но едва ли ще успея да ви го предам, ако не го посетите лично. Мога да опиша в почти телеграфен стил само как протече нашата шест часова разходка-фотосесия, която бе наистина неповторима!

Причключението започна в една огромна черна гондола, с червени плюшени седалки и златни орнаменти. Леко кисел гондолиер, но в нашата луда компания дори и той накрая се усмихваше и си тананикашe песните, които Бони предвидливо бе заредил в плейлиста на телефона си.
Марианка преодоля страха си от непрестанно люлеещата се лодка и с виртуозни движения асистираше на Бони с хвърляне на воали, чадъри, снимане на видео, раздаване на усмивки и поздрави на зяпащите туристи.

След кратката разходка с лодка започна и същнското тичане.
Из тесните улички се разхождах с една огромно приказна рокля, Марти крачеше около мен с една раница пълна с „реквизит” за снимките, Марианка, както винаги елегантно облечена с вечерна рокля и токчета, за да е в тон с „младоженците” и също натоварена с останалия реквизит, и Бони с един фотоапарат и няколко обектива под ръка. Без светкавици, отражатели и куп асистенти.
Фотографа и ние… и много туристи, които ни се радваха, подаряваха ни рози, снимаха се с нас и ни поздравяваха.
Бони тичаше напред назад в търсене на най-подходящите кътчета, улички, мостчета, витрини, или нещо с капчица "светлинка", която да улови по неповторим начин.

Вечерта ни завърши на приказния площад Сан Марко с чаша ароматно кафе, „сватбена” тортичка тирамису под  звездите и звуците на класически оркестър.
Kакво повече му трябва на човек!

Естествено на връщане бързахме, за да не затворят паркинга, а какъв по-подходящ момент от този да се загубим?!
Не си бил във Венеция, ако поне веднъж не си се загубил! Е така поне разгледахме и улички, за които иначе едва ли бихме отделили време. 😉

Благодаря от все сърце за тази емоция!

Благодаря на Поли (Paloma Fashion) и екипа й, които за пет дни сътвориха  мечатаната ми булчинска рокля и винаги са на линия дори за най-щурите ми идеи. <3
Благодаря и на моят сладък гримьор Кирил Гуцов, който ми осигури една камара помади и ценни съвети, за да се гримирам подобаващо и сама далече от него <3

И както се казва по нашите ширини Enjoy 😉 !

To be continued...